БИБЛИОТЕКА
Burzum: "в затвора бях по-свободен от повечето хора извън него"
Интервю с Варг Викернес
Списание "Про-Рок" (№78, 2011 г.)
Антон Андонов
Едва ли някой може да си представи облика на съвременната екстремна метъл сцена без противоречивата личност на Варг Викернес. И Докато блек метълът става политически, религиозно обвързан, симфоничен или авангарден, един свободен дух зад четири стени търпеливо изчаква своето време. Близо година след "Belus", албума на завръщането, норвежецът е готов за пореден път да покаже, че песента му още не е изпята. А както ще се убедите от редовете по-долу, първото интервю на Burzum за българска медия разкри един вежлив, интелигентен, но твърдо стоящ зад идеалите си човек...
***
Добър ден, Варг!
Добър ден, Сър!
За разлика от ситуацията при "Belus", където целият свят следеше под лупа записите и издаването на албума, работата върху "Fallen" мина някак незабелязано от масите. Защо? Уморен ли си от цялото това внимание?
Да, и съм особено уморен от грешната форма на внимание, която ми оказват от повечето представители на пресата. Фокусът им винаги е върху "лошите" неща и никога върху музиката, което явно означава, че искат да бойкотират генерално това, което правя. Дотук със "свободата на словото". Всъщност дори не става и дума за нея, защото в албумите на Burzum няма нищо политическо.
Не мислиш ли, че тази липса на промоция за последните ти издания би направила албумите ти по-малко достъпни за метъл феновете?
Не се притеснявам от такива неща. Ако един албум е добър, той рано или късно ще достигне заинтересованите. По-малко промотиране просто означава по-бавен старт, всичко се изчерпва с това.
"Belus" носеше невероятна атмосфера с мрачните си и хипнотични рифове, докато "Fallen" е някак по-суров, но с чисти вокални пасажи и речитативи. И все пак успяваш да запазиш звука на Burzum жив. Как?
Е, аз съм си още аз, независимо дали ни харесва или не... Една част от мен е наистина устойчива и ще остане такава, докато умра. В повечето банди има по няколко музиканти, които влияят на музиката по един или друг начин, дори ако има само един композитор в състава. Това остава място за повече вариации (което често води и до промени в качеството), но по начина, който го виждам, става дума и за повече компромиси. Аз винаги ще остана себе си и затова няма нужда да правя какъвто и да е компромис. Това е причината всичките ми албуми да носят еднакво усещане, дори да не се повтарят един друг. Някои са доволни от това, други – не, но нещата няма да се променят...
Изглежда активно се бориш да разрушиш блек метъл клишето – с композиции като изцяло фолклорната "Til Hel og tilbake igjen" и обложката с картина от Романтизма. Така ли е?
На мнозина от вас е ясно, че се опитах да разруша блек метъл клишетата още през 1993 г., когато записах "Filosofem". Това трябваше да бъде бунт срещу блек метъла – точно както дебютният Burzum беше бунт срещу дет метъла. Всичко, което направих в него, беше абсурдно от гледна точка на блек метъла – използвах евтин микрофон със слушалки за вокалите, записвах китарите със стерео усилвателя на брат ми, включих 23-минутен трак с електроника; обложката показваше норвежка жена в традиционно облекло, текстовете на албума бяха по-фолклорни и приказни от каквото и да е било и т.н. Беше абсолютно различно от всичко правено дотогава, и то умишлено, за да покажа неуважение към последователите на новосъздаденото блек метъл течение и да "изкопирам" манталитета на растящите като брой "блек метъли". И вместо да приемат "Filosofem" като ритник в собствените си задници, същите тези блек метъли го прегърнаха, и – следва голямата изненада! – започнаха сами да правят същото. Съжалявам, но се отказах от това течение преди много години. Дори вече не се опитвам да ги просветлявам или да се бунтувам срещу тях. Просто се занимавам с моите неща и не ми пука какво правят останалите.
Възможно ли е да опишеш посоката, по която музиката ти е поела, нейната мисия?
Пътят и мисията на моята музика? Това е моето занимание, то изкарва прехраната ми и ме поддържа жив. Опитвам се да прокарам собствена пътека под сенките на дъбова гора, отдавна изчезнала и забравена. Колкото по-далеч съм от безсмисления модерен свят, толкова по-добре. Колкото по-далеч съм от хората в пещерата, които само гледат сенките и ги възприемат като реалност, толкова по-добре. (Най-вероятно Варг цитира древногръцкия философ Платон, който уподобява земния живот на пещера, в която виждаме само сенките на реалните предмети, личности и събития. – бел. авт.)
Вероятно имаш идея какво се случва на норвежката блек метъл сцена? Хора като Фенриз твърдят, че повечето музиканти са забравили главната идея на жанра. Какво мислиш, има ли днес истински блек метъл банди?
Не, или поне аз не съм чувал за такива. Все пак спрях да следя сцената някъде около 1995-та. От информацията, която събрах (макар че не съм хвърлял усилия да търся нещо по тази тема), стилът се е превърнал в поредната позьорска хеви метъл субкултура, състояща се от личности, които се възприемат като по-специални от останалите. За мен си е окей – те могат да си правят каквото пожелаят. Аз нямам общо с това.
А смяташ ли, че хора като Gaahl обрекоха цялата сцена на подигравки?
Вероятно. Ако трябва да съм честен, не знам много за този човек. Въпреки това смятам, че Immortal се справиха перфектно със задачата да обрекат сцената на подигравки. Виждал ли си видеоклиповете им в YouTube? Искам да кажа, колко абсурден можеш да станеш? Наистина се чувствам засрамен дори от факта, че тези господа са от същия биологичен вид, от който сме и ние. Защо някой кучкар или унищожител на гризачи не събра тези същества от улицата и не ги приспа отдавна?
Тогава възприемаш ли черните дрехи, боята и оръжията като важна част от блек метъла? Днес май всичко изглежда като една голяма пародия…
Забавната част е, че май няма как да бъде направена пародия на Immortal, защото е невъзможно да покажеш нещо по-абсурдно от това… Всичко се превърна в пародия и точно това казах и през 2009-та, когато специализираната преса в Норвегия и Англия откачи при факта, че се изказвам толкова негативно за тези хора в пресрелийза си. Освен това нещата бяха видни дори в края на 1992-ра и началото на 1993-та и това беше причината да направя "Filosofem" толкова антиблек метъл. Никой от сцената не разбра това, но... какво друго можеш да очакваш от някого, който дори не може да си напише името правилно? Вече не се интересувам от такива неща. Нека се правят на идиоти, щом желаят. На кого му пука? Не ме разбирай погрешно, все още харесвам средновековни оръжия, дрехи и брони. Но за мен това е в някаква степен романтично, момчешко и жалък опит да се пресъздаде отдавна изгубеното. Тогава имахме идеята за Златен век, който никога не е съществувал и никога няма да просъществува. C'est la vie.
Ти самият смяташ ли се за важна фигура в метъл историята, и не мислиш ли, че ако не бяха действията ти в началото на 90-те, стилът нямаше да придобие такава популярност и комерсиален успех?
Вероятно съм важен за историята на сцената, но не се възприемам като част от нея от началото на 1993-та, когато направих първите стъпки в различна посока. Мисля, че комерсиалният успех се дължеше главно на факта, че на мнозина им беше писнало от посоката, в която екстремният (дет) метъл пое в края на 80-те и началото на 90-те. Блек метъл бандите запълниха един вакуум, и съм убеден – въпреки че не съм ги слушал от 1995-та насам, че много от тях правят и добра музика.
Къде са разликите между Варг, когото медиите познават, и истинския Варг?
Не бих могъл да разпозная себе си в образа, създаден ми от медиите. Тези, които успяват да ме видят на живо, изглеждат приятно изненадани, но нямам нужда да описвам на света какъв съм всъщност. Отново, на кого му пука? Не мисля, че трябва. Мисля, че Burzum трябва да бъде само за моята музика, а не за мен.
Тогава всички онези, които спекулират с личния ти живот, вероятно те изкарват извън нерви?
Не. Не им обръщам внимание. Дори от време на време ги съжалявам. Те трябва да обърнат малко внимание на себе си и да заживеят свой собствен живот. Не се опитвайте да живеете чрез другите, независимо дали ги харесвате или не.
През последните години имахме възможността да те видим в няколко документални филма, сред които като че ли най-голяма популярност доби "Until the Light Takes Us". Падаш ли си по такива неща и способни ли са те да предадат есенцията на тази музика и култура?
Знаеш ли, приятелю, иска ми се никога да не бях участвал в този проект. Не защото филмът е лош – не знам дали е така, защото още не съм имал възможността да го гледам. Създателите и екипът им бяха наистина приятни господа, но понеже не искам да говоря на тази тема, просто ще повторя, че сцената днес е всичко друго освен интересна. Искам да стане ясно, за да не попадам в бъдеще на подобни въпроси. Блек метълът е загуба на времето ми, както и на твоето време, и наистина не бива да губим повече от него.
Окей. Наясно си колко хора биха дали мило и драго, за да те видят как изпълняваш музиката си на живо. Защо продължаваш да отказваш?
Единствената причина, поради която бих направил такова нещо, са парите. От друга страна, мисля, че те не са добра мотивация. Целият процес на свирене с други музиканти, репетиции за концерти и така нататък е толкова... кошмарен. Предпочитам да прекарам времето си, чистейки минни полета и обезвреждайки бомби, отколкото да общувам с метъл музиканти. Може би, ако всички бяха жени...
Когато гледам твоите видео интервюта, ми прави впечатление колко е висок духът ти – често си в добро настроение и дори се шегуваш. Как успяваше да го постигнеш, когато не си бил на свобода?
Годините в затвора не бяха кой знае колко травматизиращи. Почти всички там бяха позитивно настроени към мен поради няколко причини. Една от тях е фактът, че си държах устата затворена всеки път, когато ме питаха за престъпленията на останалите от сцената. Другата причина е, че бях в затвора главно заради фалшиви свидетелства, представени от други мои "колеги". Мнозина ми симпатизираха. Дори мюсюлманите (а там имаше много от тях) ме харесваха. Помня как един път ми дадоха да отида във фитнес залата заедно с един алжирец. Той беше не само скептично настроен, но дори враждебен, когато ме попита за какво съм в затвора. "Убих човек", казах му, а той ме попита дали съм го убил с пистолет. Все още ме гледаше враждебно. "Не – отговорих му. – Убих този човек с нож." Изведнъж той промени поведението си, показа ми хитрата си арабска усмивчица, вдигна одобрително палец и ми каза: "Чудесно!" Значи ако застреляш човек от разстояние, ти за тях си страхливец, но ако убиеш някого лице в лице, ставаш проклет герой в техните очи. Добре дошли в Средновековието!... А ние допускаме тези хора в нашите парламенти. Иди ги разбери. Пазачите също бяха на моя страна, защото открито признавах, че съм расист (а със сигурност мнозинството от тях също бяха такива – беше им писнало да се занимават през цялото време с тези мюсюлмани, които бяха между 20% и 90% от населението на затворите, в зависимост от това в кой точно се намирах), но на първо място беше простата причина, че се държах добре, не се оплаквах и не съм им създавал проблеми... Лайната, с които ме обстрелваха медиите, също помогнаха, както и особено нечестното отношение на властите – това накара всички, пазачи и затворници, да ми симпатизират и да мислят с добро за мен. В този смисъл ми помогнаха много... Свободата е толкова обширно понятие... Имаш свобода да правиш нещо, но също така имаш и свобода от нещо. Често първото определя второто и обратно. О, и независимо дали стените около нас са от бетон и тухли или пък от закони, разликата не е голяма. В затвора аз бях по-свободен, смея да заявя, отколкото повечето хора извън него. Никой не може да затвори ума и духа ти, и могат да те пречупят само, ако им позволиш да го направят.
Как времето там те промени като човек?
Хм. Какво да кажа за това? Прекарах шест години в частично (по 23 часа на ден) или тотално (24 часа) уединение, просто защото се оказах дисидент в последната съветска държава в Европа (тоест Норвегия), и съм сигурен, че съм станал по-егоцентричен, помалко толерантен към чуждите грешки и по-асоциален. Не мисля обаче, че съм особено различен като човек. Както преди малко споменах, и тогава предпочитах да обезвреждам мини, вместо да общувам с метъл музиканти... Смятам, че нормалното стареене ме промени повече от който и да е друг фактор и ако сега съм друг, това ще е поради тази проста причина.
През тези години успя да напишеш няколко книги и кратки разкази. Ако трябва да сравниш писането на книги с композирането на музика, къде са общите неща? Кои книги и автори можеш да посочиш като вдъхновили твоя стил?
Сър Джеймс Фрейзър, авторът на "The Golden Bough" (Златната Клонка), е силно вдъхновение за мен, но сравнително скоро научих за книгата му. Той е главно влияние при написването на "Sorcery and Religion in Ancient Scandinavia" (Магьосничество И Религия В Древна Скандинавия), която се опитвам да публикувам тези дни. Общото при писане на музика и книги? И двете са креативни процеси и трябва да имаш усещане за порядък, когато сглобяваш композиции или думи. Освен това... Предполагам, че вършиш и двете сам. Поне аз правя така...
Споделяш ли още езическите вярвания от младежките си години?
Да и не. Имам европейски (тоест езически!) идеали и традиционно европейска циркулярна визия за света, ако мога така да се изразя – за разлика от юдеохристиянската линейна визия с определено начало и край. Все пак признавам факта, че в нашия свят няма богове или духове, независимо дали са еврейски или християнски, така че не мога да се определя като религиозен. Когато бях млад, желаех да ги има, въпреки че бях наясно, че не съществуват. Сега дори не ги желая. Сега съм по-скоро стоик или епикуреец, ако така предпочиташ, и тези неща не ме притесняват толкова.
Известен си с крайно десните си политически възгледи. Много националисти по света свързват музиката на Burzum с това. Според теб изкуството трябва ли да бъде обвързано с политика или това би го убило?
Виж, ако музиката или което и да е друго изкуство бъде използвано за добри цели, аз съм с две ръце за това. Но това не е непременно необходимо. Не е нужно да си националист, за да разбираш музиката на Burzum, също както не е необходимо да се обличам като "нямам-идея-какво", за да слушам The Cure.
Какво е мнението ти за хлапетата, които нарушават закона или се отдават на антиобществени занимания, вдъхновени от теб? Смяташ ли, че разбират добре гледната ти точка?
В общи линии не мисля за такива хлапета... Но ако трябва да споделя мнението си, мисля, че те все пак могат да разберат моите виждания и да имат смелостта да поемат последствията. Младите личности често са по-смели от старите такива (може би често, защото са по-невежи от тях) и макар да се бунтуваш и да нарушаваш закона да е лошо нещо, смятам, че не бива да ги заклеймяваме като "глупави", "загубеняци", "нуждаещи се от помощ" или нещо подобно. Живеем в разлагащ се свят, управляван от алчни свине, насочващи кораба ни директно към бездната. Защо да не се бунтуваме – и то по всеки възможен начин? Ние, останалите, не се вдигаме, защото сме твърде добре нахранени, твърде забавлявани и твърде страхливи, защото смятаме, че можем да загубим много или просто защото мозъците ни са промити и не можем да разсъждаваме трезво. Някои не могат даже заради ограничените си интелектуални ресурси или защото физически са възпрепятствани (например под ключ от властта).
Това беше всичко! Благодаря ти за това интервю!
Аз много ти благодаря за интереса. Надявам се отговорите ми да ти доставят такова удоволствие, каквото ми доставиха въпросите ти.
Добър ден, Сър!
За разлика от ситуацията при "Belus", където целият свят следеше под лупа записите и издаването на албума, работата върху "Fallen" мина някак незабелязано от масите. Защо? Уморен ли си от цялото това внимание?
Да, и съм особено уморен от грешната форма на внимание, която ми оказват от повечето представители на пресата. Фокусът им винаги е върху "лошите" неща и никога върху музиката, което явно означава, че искат да бойкотират генерално това, което правя. Дотук със "свободата на словото". Всъщност дори не става и дума за нея, защото в албумите на Burzum няма нищо политическо.
Не мислиш ли, че тази липса на промоция за последните ти издания би направила албумите ти по-малко достъпни за метъл феновете?
Не се притеснявам от такива неща. Ако един албум е добър, той рано или късно ще достигне заинтересованите. По-малко промотиране просто означава по-бавен старт, всичко се изчерпва с това.
"Belus" носеше невероятна атмосфера с мрачните си и хипнотични рифове, докато "Fallen" е някак по-суров, но с чисти вокални пасажи и речитативи. И все пак успяваш да запазиш звука на Burzum жив. Как?
Е, аз съм си още аз, независимо дали ни харесва или не... Една част от мен е наистина устойчива и ще остане такава, докато умра. В повечето банди има по няколко музиканти, които влияят на музиката по един или друг начин, дори ако има само един композитор в състава. Това остава място за повече вариации (което често води и до промени в качеството), но по начина, който го виждам, става дума и за повече компромиси. Аз винаги ще остана себе си и затова няма нужда да правя какъвто и да е компромис. Това е причината всичките ми албуми да носят еднакво усещане, дори да не се повтарят един друг. Някои са доволни от това, други – не, но нещата няма да се променят...
Изглежда активно се бориш да разрушиш блек метъл клишето – с композиции като изцяло фолклорната "Til Hel og tilbake igjen" и обложката с картина от Романтизма. Така ли е?
На мнозина от вас е ясно, че се опитах да разруша блек метъл клишетата още през 1993 г., когато записах "Filosofem". Това трябваше да бъде бунт срещу блек метъла – точно както дебютният Burzum беше бунт срещу дет метъла. Всичко, което направих в него, беше абсурдно от гледна точка на блек метъла – използвах евтин микрофон със слушалки за вокалите, записвах китарите със стерео усилвателя на брат ми, включих 23-минутен трак с електроника; обложката показваше норвежка жена в традиционно облекло, текстовете на албума бяха по-фолклорни и приказни от каквото и да е било и т.н. Беше абсолютно различно от всичко правено дотогава, и то умишлено, за да покажа неуважение към последователите на новосъздаденото блек метъл течение и да "изкопирам" манталитета на растящите като брой "блек метъли". И вместо да приемат "Filosofem" като ритник в собствените си задници, същите тези блек метъли го прегърнаха, и – следва голямата изненада! – започнаха сами да правят същото. Съжалявам, но се отказах от това течение преди много години. Дори вече не се опитвам да ги просветлявам или да се бунтувам срещу тях. Просто се занимавам с моите неща и не ми пука какво правят останалите.
Възможно ли е да опишеш посоката, по която музиката ти е поела, нейната мисия?
Пътят и мисията на моята музика? Това е моето занимание, то изкарва прехраната ми и ме поддържа жив. Опитвам се да прокарам собствена пътека под сенките на дъбова гора, отдавна изчезнала и забравена. Колкото по-далеч съм от безсмисления модерен свят, толкова по-добре. Колкото по-далеч съм от хората в пещерата, които само гледат сенките и ги възприемат като реалност, толкова по-добре. (Най-вероятно Варг цитира древногръцкия философ Платон, който уподобява земния живот на пещера, в която виждаме само сенките на реалните предмети, личности и събития. – бел. авт.)
Вероятно имаш идея какво се случва на норвежката блек метъл сцена? Хора като Фенриз твърдят, че повечето музиканти са забравили главната идея на жанра. Какво мислиш, има ли днес истински блек метъл банди?
Не, или поне аз не съм чувал за такива. Все пак спрях да следя сцената някъде около 1995-та. От информацията, която събрах (макар че не съм хвърлял усилия да търся нещо по тази тема), стилът се е превърнал в поредната позьорска хеви метъл субкултура, състояща се от личности, които се възприемат като по-специални от останалите. За мен си е окей – те могат да си правят каквото пожелаят. Аз нямам общо с това.
А смяташ ли, че хора като Gaahl обрекоха цялата сцена на подигравки?
Вероятно. Ако трябва да съм честен, не знам много за този човек. Въпреки това смятам, че Immortal се справиха перфектно със задачата да обрекат сцената на подигравки. Виждал ли си видеоклиповете им в YouTube? Искам да кажа, колко абсурден можеш да станеш? Наистина се чувствам засрамен дори от факта, че тези господа са от същия биологичен вид, от който сме и ние. Защо някой кучкар или унищожител на гризачи не събра тези същества от улицата и не ги приспа отдавна?
Тогава възприемаш ли черните дрехи, боята и оръжията като важна част от блек метъла? Днес май всичко изглежда като една голяма пародия…
Забавната част е, че май няма как да бъде направена пародия на Immortal, защото е невъзможно да покажеш нещо по-абсурдно от това… Всичко се превърна в пародия и точно това казах и през 2009-та, когато специализираната преса в Норвегия и Англия откачи при факта, че се изказвам толкова негативно за тези хора в пресрелийза си. Освен това нещата бяха видни дори в края на 1992-ра и началото на 1993-та и това беше причината да направя "Filosofem" толкова антиблек метъл. Никой от сцената не разбра това, но... какво друго можеш да очакваш от някого, който дори не може да си напише името правилно? Вече не се интересувам от такива неща. Нека се правят на идиоти, щом желаят. На кого му пука? Не ме разбирай погрешно, все още харесвам средновековни оръжия, дрехи и брони. Но за мен това е в някаква степен романтично, момчешко и жалък опит да се пресъздаде отдавна изгубеното. Тогава имахме идеята за Златен век, който никога не е съществувал и никога няма да просъществува. C'est la vie.
Ти самият смяташ ли се за важна фигура в метъл историята, и не мислиш ли, че ако не бяха действията ти в началото на 90-те, стилът нямаше да придобие такава популярност и комерсиален успех?
Вероятно съм важен за историята на сцената, но не се възприемам като част от нея от началото на 1993-та, когато направих първите стъпки в различна посока. Мисля, че комерсиалният успех се дължеше главно на факта, че на мнозина им беше писнало от посоката, в която екстремният (дет) метъл пое в края на 80-те и началото на 90-те. Блек метъл бандите запълниха един вакуум, и съм убеден – въпреки че не съм ги слушал от 1995-та насам, че много от тях правят и добра музика.
Къде са разликите между Варг, когото медиите познават, и истинския Варг?
Не бих могъл да разпозная себе си в образа, създаден ми от медиите. Тези, които успяват да ме видят на живо, изглеждат приятно изненадани, но нямам нужда да описвам на света какъв съм всъщност. Отново, на кого му пука? Не мисля, че трябва. Мисля, че Burzum трябва да бъде само за моята музика, а не за мен.
Тогава всички онези, които спекулират с личния ти живот, вероятно те изкарват извън нерви?
Не. Не им обръщам внимание. Дори от време на време ги съжалявам. Те трябва да обърнат малко внимание на себе си и да заживеят свой собствен живот. Не се опитвайте да живеете чрез другите, независимо дали ги харесвате или не.
През последните години имахме възможността да те видим в няколко документални филма, сред които като че ли най-голяма популярност доби "Until the Light Takes Us". Падаш ли си по такива неща и способни ли са те да предадат есенцията на тази музика и култура?
Знаеш ли, приятелю, иска ми се никога да не бях участвал в този проект. Не защото филмът е лош – не знам дали е така, защото още не съм имал възможността да го гледам. Създателите и екипът им бяха наистина приятни господа, но понеже не искам да говоря на тази тема, просто ще повторя, че сцената днес е всичко друго освен интересна. Искам да стане ясно, за да не попадам в бъдеще на подобни въпроси. Блек метълът е загуба на времето ми, както и на твоето време, и наистина не бива да губим повече от него.
Окей. Наясно си колко хора биха дали мило и драго, за да те видят как изпълняваш музиката си на живо. Защо продължаваш да отказваш?
Единствената причина, поради която бих направил такова нещо, са парите. От друга страна, мисля, че те не са добра мотивация. Целият процес на свирене с други музиканти, репетиции за концерти и така нататък е толкова... кошмарен. Предпочитам да прекарам времето си, чистейки минни полета и обезвреждайки бомби, отколкото да общувам с метъл музиканти. Може би, ако всички бяха жени...
Когато гледам твоите видео интервюта, ми прави впечатление колко е висок духът ти – често си в добро настроение и дори се шегуваш. Как успяваше да го постигнеш, когато не си бил на свобода?
Годините в затвора не бяха кой знае колко травматизиращи. Почти всички там бяха позитивно настроени към мен поради няколко причини. Една от тях е фактът, че си държах устата затворена всеки път, когато ме питаха за престъпленията на останалите от сцената. Другата причина е, че бях в затвора главно заради фалшиви свидетелства, представени от други мои "колеги". Мнозина ми симпатизираха. Дори мюсюлманите (а там имаше много от тях) ме харесваха. Помня как един път ми дадоха да отида във фитнес залата заедно с един алжирец. Той беше не само скептично настроен, но дори враждебен, когато ме попита за какво съм в затвора. "Убих човек", казах му, а той ме попита дали съм го убил с пистолет. Все още ме гледаше враждебно. "Не – отговорих му. – Убих този човек с нож." Изведнъж той промени поведението си, показа ми хитрата си арабска усмивчица, вдигна одобрително палец и ми каза: "Чудесно!" Значи ако застреляш човек от разстояние, ти за тях си страхливец, но ако убиеш някого лице в лице, ставаш проклет герой в техните очи. Добре дошли в Средновековието!... А ние допускаме тези хора в нашите парламенти. Иди ги разбери. Пазачите също бяха на моя страна, защото открито признавах, че съм расист (а със сигурност мнозинството от тях също бяха такива – беше им писнало да се занимават през цялото време с тези мюсюлмани, които бяха между 20% и 90% от населението на затворите, в зависимост от това в кой точно се намирах), но на първо място беше простата причина, че се държах добре, не се оплаквах и не съм им създавал проблеми... Лайната, с които ме обстрелваха медиите, също помогнаха, както и особено нечестното отношение на властите – това накара всички, пазачи и затворници, да ми симпатизират и да мислят с добро за мен. В този смисъл ми помогнаха много... Свободата е толкова обширно понятие... Имаш свобода да правиш нещо, но също така имаш и свобода от нещо. Често първото определя второто и обратно. О, и независимо дали стените около нас са от бетон и тухли или пък от закони, разликата не е голяма. В затвора аз бях по-свободен, смея да заявя, отколкото повечето хора извън него. Никой не може да затвори ума и духа ти, и могат да те пречупят само, ако им позволиш да го направят.
Как времето там те промени като човек?
Хм. Какво да кажа за това? Прекарах шест години в частично (по 23 часа на ден) или тотално (24 часа) уединение, просто защото се оказах дисидент в последната съветска държава в Европа (тоест Норвегия), и съм сигурен, че съм станал по-егоцентричен, помалко толерантен към чуждите грешки и по-асоциален. Не мисля обаче, че съм особено различен като човек. Както преди малко споменах, и тогава предпочитах да обезвреждам мини, вместо да общувам с метъл музиканти... Смятам, че нормалното стареене ме промени повече от който и да е друг фактор и ако сега съм друг, това ще е поради тази проста причина.
През тези години успя да напишеш няколко книги и кратки разкази. Ако трябва да сравниш писането на книги с композирането на музика, къде са общите неща? Кои книги и автори можеш да посочиш като вдъхновили твоя стил?
Сър Джеймс Фрейзър, авторът на "The Golden Bough" (Златната Клонка), е силно вдъхновение за мен, но сравнително скоро научих за книгата му. Той е главно влияние при написването на "Sorcery and Religion in Ancient Scandinavia" (Магьосничество И Религия В Древна Скандинавия), която се опитвам да публикувам тези дни. Общото при писане на музика и книги? И двете са креативни процеси и трябва да имаш усещане за порядък, когато сглобяваш композиции или думи. Освен това... Предполагам, че вършиш и двете сам. Поне аз правя така...
Споделяш ли още езическите вярвания от младежките си години?
Да и не. Имам европейски (тоест езически!) идеали и традиционно европейска циркулярна визия за света, ако мога така да се изразя – за разлика от юдеохристиянската линейна визия с определено начало и край. Все пак признавам факта, че в нашия свят няма богове или духове, независимо дали са еврейски или християнски, така че не мога да се определя като религиозен. Когато бях млад, желаех да ги има, въпреки че бях наясно, че не съществуват. Сега дори не ги желая. Сега съм по-скоро стоик или епикуреец, ако така предпочиташ, и тези неща не ме притесняват толкова.
Известен си с крайно десните си политически възгледи. Много националисти по света свързват музиката на Burzum с това. Според теб изкуството трябва ли да бъде обвързано с политика или това би го убило?
Виж, ако музиката или което и да е друго изкуство бъде използвано за добри цели, аз съм с две ръце за това. Но това не е непременно необходимо. Не е нужно да си националист, за да разбираш музиката на Burzum, също както не е необходимо да се обличам като "нямам-идея-какво", за да слушам The Cure.
Какво е мнението ти за хлапетата, които нарушават закона или се отдават на антиобществени занимания, вдъхновени от теб? Смяташ ли, че разбират добре гледната ти точка?
В общи линии не мисля за такива хлапета... Но ако трябва да споделя мнението си, мисля, че те все пак могат да разберат моите виждания и да имат смелостта да поемат последствията. Младите личности често са по-смели от старите такива (може би често, защото са по-невежи от тях) и макар да се бунтуваш и да нарушаваш закона да е лошо нещо, смятам, че не бива да ги заклеймяваме като "глупави", "загубеняци", "нуждаещи се от помощ" или нещо подобно. Живеем в разлагащ се свят, управляван от алчни свине, насочващи кораба ни директно към бездната. Защо да не се бунтуваме – и то по всеки възможен начин? Ние, останалите, не се вдигаме, защото сме твърде добре нахранени, твърде забавлявани и твърде страхливи, защото смятаме, че можем да загубим много или просто защото мозъците ни са промити и не можем да разсъждаваме трезво. Някои не могат даже заради ограничените си интелектуални ресурси или защото физически са възпрепятствани (например под ключ от властта).
Това беше всичко! Благодаря ти за това интервю!
Аз много ти благодаря за интереса. Надявам се отговорите ми да ти доставят такова удоволствие, каквото ми доставиха въпросите ти.
Автор: Антон Андонов (© 2011 Списание "Про-Рок", България)
